withoutlook :: Когато си влюбен е най-трудно да си тръгнеш

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

08.06.2012 14:38 - Когато си влюбен е най-трудно да си тръгнеш

Автор: withoutlook Категория: Туризъм

Прочетен: 2253 Коментари: 0 Гласове:

``````
Eй, чаровнице, в септемврийското утро, на обед през май, в късния януарски следобед и в нощите на юли, винаги успяваш да прилъгваш и омайваш. Толкова бързаш, а така слънчево се усмихваш. Да беше просто град, щеше да е лесно да ти сложа рамка. А ти си София. Обичам те сутрен, когато бързам за работа и дори леденият ми дъх не може да ме стигне. Обичам те на обед, когато ухаеш на кафето в ръцете ми. Обичам те следобед. Точно когато бързаш към вкъщи, цялата блестиш в розово и Витоша те прегръща преди да притъмнее. А нощем колко те обичам... Когато пулсираш в ритъм. Този град, където е преди и след, расте, но не старее.
Как ти обичам градинката пред Театъра. Сещаш ли се колко е разнежваща мелодията от саксофона в събота следобед? И срещите "на Попа" ги обичам. До полуда. А помниш ли колко двойки - пъстро-влюбени си хванаха ръцете точно там? И тази търговската Витоша, с лъскави витрини и пейки, с релси на стари трамваи. Тази София помниш ли я? Приказливите чичковци в такситата, помниш ли? Обичам я тази София, обичам я просто! Обичам да седя на Славейков и да ми мирише на книги. Обичам с трамвая да завивам по Графа. Да пия горещ шоколад , докато тази чаровница се разхожда пред мен. Обичам гълъбите пред малкото НДК, когато имам семки в джоба. Обичам как ми отекват стъпките по алеите на Кристал. И Сатирата на Раковска също много я обичам. София. Ти си вечна. Най-красивата жена. Тази, която знае и не закъснява. Град - в приказки недоразказан. Ти нямаш начало, имаш само безкрая на дните и люляков аромат. Стиховете и пиесите от булеварда, където циганчетата мият стъкла и скачат в локвите. А ти в локвите, само се оглеждаш. Гледаш си отражението от високите блокове. И как се виждаш? Така ли, както аз те помня? Знаеш ли, помня още смяната на караула. Тия скришом засмени момчета, дето сутрин идват с метрото. Ах, този твой опасен чар. Колко пъти нощем ме прилъгва. И сега съм влюбена... А когато човек е влюбен, е трудно да си тръгне и да забрави.

Виктория Йорданова "12

Нагоре